Какво всъщност представлява инфлацията?

Според много мейнстрийм икономисти липсата на силна корелация между ръста на паричното предлагане и ръста на различните ценови индекси поставя под съмнение теорията, че увеличенията на паричното предлагане са основен източник на инфлация.

Твърди се, също така, че преди 1990 се е наблюдавала положителна корелация между ръста на паричното предлагане и инфлацията. Обаче, от 1990 г. насам, в САЩ и в други големи икономики тази корелация е престанала да съществува.

Две дефиниции на „инфлация“

Някои анализатори заключват, че докато в миналото увеличения в паричното предлагане са имали влияние върху инфлацията, това не важи в наши дни.

Според нас (Австрийските икономисти) липсата на корелация между ръста на паричното предлагане и нивото на инфлация не доказва, че парите нямат нищо общо с динамиката на цените.

Основният казус тук всъщност не е силата на статистическата корелация между двете променливи, а дефиницията на самия термин „инфлация“.

Обърнете внимание, че според общоприетото схващане инфлацията се дефинира като увеличение в цените на стоките и услугите, което бива статистически изразено в покачването на различни ценови индекси като Индекс на потребителските цени (ИПЦ).

Някои икономисти като Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард, следвайки традицията на класическите икономисти, дефинират термина „инфлация“ като увеличение в паричното предлагане. Как да преценим коя е правилната дефиниция? Какво е инфлацията? Увеличение в паричното предлагане или увеличение в цените на стоките и услугите?

Същността на инфлацията

Целта на всяка дефиниция е да представи есенцията, най-отличителната характеристика на феномена, който се опитваме на идентифицираме. Една дефиниция трябва да ни казва какви са фундаменталните характеристики на дадения феномен. И за да дефинираме даден феномен, трябва да сме наясно с неговия източник.

За Мизес и Ротбард тематиката на инфлацията включва не само увеличаване в цените на стоките и услугите, но и, на практика, акт на икономическа измама и ограбване.

Исторически инфлацията се е появявала най-вече тогава, когато владетелят на определена страна е принуждавал поданиците си да му дадат всички свои парични монети под претекста, че нови монети ще заменят старите. В процеса на тази замяна кралят фалшифицира съдържанието на златните монети, като ги смесва с друг не толкова рядък метал и връща девалвираните златни монети на гражданите. Относно тази практика, Ротбард пише:

„По-конкретно – владетелите секат наново всички монети на владението си, връщайки на поданиците същия номинален брой „паундове“ или „марки“, но с уловката, че всяка монета тежи по-малко от преди. Иззетото при подмяната златно или сребърно тегло се прибира от краля и се използва, за да се покриват неговите разходи.“

(Вижте също така, „Лесни пари, лесен морал“ на Джоузеф Салерно)

Благодарение на тази девалвация на жълтиците владетелят е способен да изсече с иззетото злато повече монети за себе си и да ги използва за своите собствени цели. И това, което той лансира обратно на поданиците си като „чисти“ златни монети, всъщност са разредени, т.е. девалвирани такива.

Увеличението в цялостния брой на монетите вследствие на тази практика е същността на инфлацията.

Забележете, че това, което се случва тук, е инфлация на монетите, т.е. увеличение на техния брой. В резултат на инфлацията владетелят може на практика да предприеме икономическа размяна на „нищо“ за „нещо“. Той може да пренасочи реални ресурси (стоки, услуги, земя и т.н.) от гражданите към себе си.

Инфлацията при фиатна парична система

При златния стандарт практиката на злоупотеба със средството за размяна (парите) става много по-софистицирано чрез отпускането на хартиени пари, които уж ти дават права към определено количество злато, но реално нямат такова покритие. Инфлацията в този случай означава увеличаване на количеството на този тип хартиени пари.

Този, който държи подобни пари, неподкрепени от реално физическо злато, може да размени нищо за нещо точно както краля в примера горе. И така имаме налице ситуация, при която тези, които печатат подобни „пари“, пренасочват реални ресурси към себе си, без на практика да допринасят към производството на стоки или услуги по какъвто и да е начин.

В съвременния свят парите вече не са злато, а са просто хартиени (фиат) пари; следователно инфлацията в наши дни представлява увеличаване на количеството хартиени пари.

Забележете, че ние не твърдим като монетаристите (Фридман), че увеличение в паричното предлагане причинява инфлация. Това, което казваме е, че инфлацията е увеличение в паричното предлагане.

Ако приемем, че инфлацията представлява увеличаване на паричното предлагане, то тогава трябва да заключим, че тя води до пренасочването на реално богатство от тези, които генерират богатство, към тези, които държат новонапечатаните банкноти.

Освен това ще стигнем и до заключението, че напомпването на икономиката с пари (т.е. инфлация) има отрицателни ефекти върху процеса на генерирането на икономическо богатство. Това е логически очевидно, не ни е нужно емпирично изследване, за да го потвърдим или отхвърлим.

Защо цените невинаги растат в синхрон с паричното предлагане?

Как обаче можем в наши дни да обясним силното напомпване на паричното предлагане, съпроводено от едва умерено увеличение в цените, което се определя като „ниска инфлация“.

Цената на една стока представлява количеството пари (валута), които се плащат за нея. Ако нивото на растеж на количеството пари в обращение е 5% и растежът на предлагането на стоки е 1%, то тогава цените ще се покачат с 4% (разликата между двете величини). Ако обаче наличието на стоки на пазара също расте с 5%, то тогава, при равни други условия, няма да станем свидетели на никакво увеличение в техните цени.

Ако приемем, че инфлацията е просто покачване във величината на ИПЦ, то тогава трябва да заключим, че въпреки покачването на паричното предлагане с 5%, инфлацията е 0%.

Ако обаче следваме дефиницията на Австрийските и Класически икономисти, че инфлацията представлява увеличение на паричното предлагане, то тогава трябва да заключим, че нейното ниво е 5%.

Примерът горе демонстрира, че увеличение на паричното предлагане не е задължително винаги да е съпроводено от цялостно увеличение на цените на стоките и услугите предлагани на пазара.

Цените се определят както от реални, така и от монетарни фактори. Следователно възможно е реалните фактори да бутат нивото на цените в обратната посока на тази, в която го бутат монетарните фактори. И в такива случаи, ако двете сили са с приблизителна величина, то тогава няма да има никаква видима промяна в ценовото ниво. И така, докато ръста на парите в обращение, т.е. инфлацията, е много висок, цените може да растат само с малко или да не растат въобще.

Франк Шостак

Източник: Mises.org

Споделете:

3 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.