Психозата „грип“

1918. Светът е във война и сякаш това не му стига, ами го връхлита и най-опустошителната в историята грипна епидемия. 500 милиона се разболяват. В досието на грипа-убиец биват записани между 20 и 50 милиона жертви.

Шок и ужас, които медиите услужливо ни припомнят през есента на всяка от последните няколко десетки години. Със задължителните предупреждения:

Ваксинирайте се навреме!

Пийте противовирусни препарати!

Обръщайте се към лекар при първи симптоми!

Всяка есен медиите с налудничаво опиянение подклаждат психозата „Грипът напада!“, която ги храни обилно поне 3-4 месеца – напълват се хиляди часове радио- и телевизионно време, изписват се десетки милиони вестникарски страници, реализират се милиарди кликове в интернет сайтовете.

И навсякъде ни очакват шарените и захаросани реклами за химикали, които „борят“ грипа – кой за минути, кой за секунди.

Ще рече човек, че ако не беше се случила пандемията от „испански“ грип през 1918, щеше да бъде нарочно организирана.

Което, оказва се, не е много далеч от истината. Не-е-е, не твърдя, че „някой“ е пуснал лошия грип. Той си се е „пуснал“ сам и наистина е намерил добри условия за разпространение при тези огромни струпвания на хора (войските!), повсеместно изтощение от войната и лошо хранене.

Но има и още един, никак не маловажен фактор, направил ситуацията още по-тежка, а това е фактор, за който много малко хора са чували или чели.

Нарича се аспирин.

Регистриран от Байер в 1899 година, аспирин бързо печели популярност като пенкилер (т. е. универсално болкоуспокояващо), който мощно понижава повишената температура при трескави състояния. В 1917 изтича срока на патента на Байер в САЩ, което позволява и на други мераклии да се включат в доходоносното му производство.

И тогава – като по поръчка – идва „испанския“ грип. Че и пандемично. Че и по време на война (войниците нямат особено голямо право на избор какви медикаменти да гълтат, когато са болни).

Дали фармацевтичните компании ще пропуснат такъв шанс? Едва ли, не са такива хора.

Започва се масово дрогиране на войската с аспирин, при това в огромни дози – до 25 таблетки дневно. Това, както показва историята, не успяло да спре пандемията, но не е останало съвсем безрезултатно, дори напротив, поне от гледна точка на счетоводителите на фармацевтичните компании. Огромен брой млади мъже в армията загиват от хеморагична пневмония (пневмония, протичаща с кръвоизливи в белите дробове). А всеки средно интелигентен човек знае (или поне би трябвало да знае), че най-честият „страничен“ (той си е съвсем „собствен“) ефект на аспирина е намалената съсирваемост на кръвта, което се проявява с кръвоизливи.

Сиреч, може с доста сериозна увереност да се твърди, че не малка част от „жертвите на грипа“ през 1918 година, всъщност са жертви на аспирина.

От известно време започва да се промъква еретичното до преди няколко десетилетия твърдения, че аспирин е противопоказан при грип. Това вече може да се прочете дори в Wikipedia (известна с топлите си чувства към фармафията). Аз бих казал, че това е най-вече плод на добре проведената рекламна стратегия на производителите на съвременните „аспирини“, най-вече на ибупрофен в десетките му превъплъщения.

Любимият ни държавен санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев по традиция насити и тази есен медийното пространство с дежурните си твърдения, че грипът е опасна инфекция, която не трябва да се подценява, защото може да доведе до смърт.

Поемайки развятото от него знаме, конвенционално-медицинското войнство мощно подсили оборота на „противогрипни“ средства.

Всички са/сме в очакване на страховития залп по всички фронтове „Грипът взе първата си жертва!“. Неизбежно ще научим, че жертвата „на грипа“ лекомислено е отказала ваксинация. (Задължително ще има и камъни, хвърлени в градината на т. нар. „антиваксери“, които са подвели човека и са виновни за кончината му.)

Ще ни информират лаконично, че жертвата е починала от усложнение на грипа.

И няма да чуем нито звук за това как жертвата е била „лекувана“ преди да постъпи в болницата и в самата болница. Няма да научим какви ваксинации са били извършени седмици преди разболяването от грип или какви медикаменти е „потребявала“ жертвата за хроничните си заболявания.

Какво значение има това?

Ето какво.

Всякаквите нурофени, панадоли и аспирини, чието даване на болните от „грип“ започва с първото повишаване на температурата, брутално възпрепятстват стремежа на организма на болния да ликвидира вирусите.

Модните добавки на антихистаминови съставки в най-рекламираните „противогрипни“ медикаменти допълнително саботират работата на имунната система.

Масовото (провокирано най-вече от страх) предписване на антибиотици от конвенционалните лекари – с „профилактична“ цел, „за да не се насложи бактериална инфекция“ – систематично работи за култивиране на фамозните superbugs, които всъщност и правят белята накрая, но винаги остават в сянката на грипния вирус.

За огромно съжаление, разбира се, но е почти сигурно, че и този сезон новините „Грипът взе първата си жертва!“ и „Грипът взе поредната си жертва!“ няма да ни подминат.

Но отново ще се разминем с Истината – че реалният виновник за трагичния изход е безумното боравене с медикаменти.

Някъде някой отново ще чуе казаното с прискърбен глас:

„Направихме всичко възможно, но за съжаление организмът му се оказа твърде слаб.“

Сиреч, „Натъпкахме го по учебник с всевъзможни химикали и за съжаление, организмът му се оказа по-слаб от тях“. (Има си хас!)

Предизвестен изход. Защото когато един организъм (особено когато е достатъчно отслабен от многогодишно приемане на медикаменти) трябва да се бори с грип или с „грип“, той има нужда от помощ, а не да бъде допълнително интоксикиран. Допълнителната (медикаментозна) интоксикация НЯМА КАК да направи организма по-силен.

Самичък, грипният вирус прави пакости, безспорно. Но става звяр, едва когато получи братската помощ на противотемпературните, противовирусните, антихистаминовите и антибиотиците.

Не е зле да имате това предвид, уважаеми читатели, когато вие или някой в семейството ви повиши температура.

По никакъв начин не сте длъжни да мислите, но пък мисленето обикновено помага.

Желая ви да се справите успешно с всички вируси тази есен и занапред.

Или пък да се разминете с тях…

д-р Румен Стойчев, Фейсбук

Споделете: