Историята на Коледното примирие на Първата световна война

През август 1914 г., в епизод на нечувана невъздържаност, Великите сили на Европа се впускат във всеобща война помежду си. Германия, военна сила във възход с големи амбиции, прегазва Белгия в търсене на бързо матиране на Франция преди Русия да успее да се мобилизира на източния фронт, по този начин елиминирайки риска от двуфронтова война. Хиляди млади германци пълнят влакове отправени към фронта и в очакване на шестмесечен конфликт пеят оптимистичен рефрен: : „Ausflug nach Paris. Auf Widersehen auf dem Boulevard.“, в превод – „Екскурзия до Париж. Ще се видим отново на Булеварда“.

Французите пък горят от нетърпение да си отмъстят за загубата на Елзас и Лорен, отнети им от Германия през 1870 г. Британското правителство, което дотогава с подозрителен поглед следи растящата мощ на Германия, мобилизира стотици хиляди млади мъже, за да „преподадат урок на хуните“. Британският историк Саймън Рийз пише, че „милиони активни военнослужещи, войници от запаса и доброволци… се втурваха ентусиазирано към военните банери… атмосферата по-скоро наподобяваше празненство, отколкото военен конфликт.“

Всяка страна очаква конфликтът да е приключил до Коледа. Но с наближаването на декември, враждуващите се оказват застопорени в окопите на Западния фронт – статична окопна линия, дълга стотици километри, пресичаща части от Франция и Белгия. В някои точки на фронта враждуващите са разделени от по-малко от 100 крачки разстояние. Техните примитивни редути не представляват нищо повече от големи ями, изровени в калната, бяло-сива почва. Зле екипирани за зимата, войниците утоляват жаждата си с леко солена вода.

Междинната територия, наречена „Ничия земя“ от враждуващите, е потопена в отвратителните останки на войната – изразходени муниции, потънали в безжизнените тела на тези, върху които са били изразходени. Мъртвите останки на много от убитите войници са гротескно вплетени в мрежите от бодлива тел. Села и домове са превърнати в руини. Изоставени черкви са преправени за употреба като военни бази.

С натрупването на все по-големи загуби и установяването на патова ситуация, военната мания започва да се оттегля от съзнанието и на двете страни. Много от тези, които са притиснати да се присъединят към Западния фронт, не се поддават на първоначалната жажда за кръв. Заедно с френските, белгийските и английските войски се сражават и хиндуси и сикхи от Индия както и гурки от Хималайското кралство Непал.

Колониалните наборни войски са транспортирани от родните си земи на хиляди километри разстояние и изпратени в окопите, разположени в зимните белгийски градини. На Фронта се намират и шотландци, гордо облечени в своите традиционни поли, въпреки суровия декемврийски студ.

Немските войски са водени от елитни офицери от Прусия, представители на войнствената Юнкерска аристокрация. Немските редови войници включват Баварски, Саксонски, Вестфалски и Хесийски запасчици, много от които са живели – или дори са били родени – в Англия и владеят перфектен английски. Въпреки опитите на Бисмарк да обедини разпокъсаните немски княжества, много немски военни остават далеч по-привързани към своите местни общности, отколкото към абстрактната за тях немска нация.

Братя по оръжие

Покосени от студ в калните канали, заливани от леденостуден дъжд и обградени от тлеещите останки на своите другари, войниците и от двете страни поддържат мрачна военна дисциплина. На 7 декември папа Бенедикт XV моли за временно преустановяване на военните действия по време на Коледа. Това предложение не се радва на особен ентусиазъм от страна на политическите и военни лидери и от двете страни на Фронта. Но мнението на изтощените войски е различно.

На 4 декември командирът на Втория Британски корпус изпраща съобщение, в което с разочарование отбелязва настроението на „живей-и-ги-остави-да-живеят“, което започва да обзема Фронта. Въпреки че не се забелязва експлицитно побратимяване между враждуващите, липсата на инициатива в инициирането на настъпления срещу врага е очевидна. Нито една от двете страни не обстрелва другата по време на хранене и приятелски коментари често се разменят чрез викове през Ничията земя. Писмо, публикувано от Андрю Тодд, шотландец от Единбург и част от Кралските инженери, гласи, че „войниците в тази част на фронта, делени от едва 60 ярда на едно място…(са станали), много ‘дружелюбни’ едни с други“.

Вместо да хвърлят олово по своите опоненти войските понякога хвърлят вестници (вързани към камъни) и консерви с провизии през фронтовата линия. Лавини от обиди и псувни понякога също биват разменяни, но обикновено с тон „който съдържа по-малко язвителност отколкото между Лондонски таксиджии след леко улично стълкновение“, споделя Лесли Уолкинтън от кралските Уестминстърски пехотинци.

С напредването на месец декември бойният плам на фронтовите войски избледнява все повече. С наближаването на Коледа разпръснатите и редки изрази на добра воля между врагове зачестяват. Около седмица преди Коледа немските войски близо до Арментие успяват да прехвърлят шоколадова торта през фронтовата линия към техните Британски врагове. Заедно с нея изпращат и забележителна покана, която гласи:

„Предлагаме да проведем концерт тази вечер, с оглед на факта, че нашият Капитан има рожден ден и с уважение Ви каним да присъствате – стига да ни дадете вашата честна дума, че като гости се съгласявате да преустановите враждебните действия между 7:30 и 8:30… Когато видите, че палим свещи и фенери по ръба на нашите окопи в 7:30, можете безопасно да надникнете с главите си над окопа, ние ще направим същото и концертът ще започне“.

Концертът се състои навреме, а опиянените немски военни пеят „като Коледари“, според впечатленията на един свидетел. Всяка песен, изпълнена от тях, бива посрещната с ентусиазирани аплодисменти от британските войски, което провокира германците да поканят англичаните да пеят припевите заедно. Един Британски войник дръзко се провиква „По-скоро ще умрем, отколкото да пеем на немски.“ Този хаплив коментар бива контриран от доброжелателен отговор в същия тон от другата страна, „Бихме умрели, ако ви чуем“. Концертът завършва с въодушевено изпълнение на „Die Wacht am Rhein“ и краят му бива белязан от няколко предупредителни изстрела към небето – знак, че краткото предколедно примирие е свършило.

Другаде на фронта войниците се договарят относно прибирането на загиналите си другари и осигуряването на погребения за тях.

В писмо до майка си Лейтенант Джофри Хайнеки от кралските Уестминстърски пехотинци описва как това се случва на 19 декември. „Някои германци се показаха с ръце вдигнати във въздуха и започнаха да прибират някои от своите ранени и тогава и ние веднага излязохме от окопите и започнахме да прибираме нашите“, спомня си той. „Германците след това ни помолиха за помощ и много от нас отидоха при тях и след това и те ни помогнаха да погребем нашите мъртви. Това продължи цяла сутрин и аз разговарях с някои от тях и трябва да отбележа, че изглеждаха като напълно приятни мъже… Изглежда твърде иронично. Предната нощ имахме ужасяваща битка, а сутринта след това те пушеха от нашите цигари и ние от техните.“

Футбол в Ничията земя

Скоро по Фронта започва да се разпространява мълва относно формално прекратяване на военните действия в чест на Коледа. Идеята отново среща съпротива отвисоко. Историкът Стенли Уейнтрауб коментира в своята книга, „Тиха нощ: Историята на коледното примирие по време на Първата световна война“:

„Повечето от офицерството си затваряли очите относно разпокъсаните епизоди на сплотеност, които се случвали по-рано. Коледно примирие обаче е друго нещо. Всякакво забавяне на действията по време на Коледната седмица би могло да подкопае бойния дух и готовността за саможертва сред войските, на които така или иначе им липсва идеологическа мотивация. Въпреки усилията на пропагандистите, германските запасчици демонстрирали малко омраза към своите врагове. Убеждавани, че трябва да ненавиждат германците, британските войници не били убедени, че си струва да се жертват за френските и белгийски земи. По-скоро и двете страни се сражавали както войниците така или иначе се сражават в повечето войни – за оцеляване и за да защитят мъжете, които са започнали да чувстват като част от своето семейство.

В определен смисъл самата война се водила в рамките на едно семейство, защото и Кайзерът на Германия Вилхелм II, и Кралят на Англия Джордж V били внуци на Кралица Виктория. И което е по-важно, воюващите нации до една били част от Християнския свят. Иронията на този факт е била особено очевидна за тези, които били принудени да прекарат Коледа на Фронта.

Към Бъдни вечер немската страна на Фронта вече била осветена от сиянието на „Tannenbeume“ – малки Коледни дръвчета, в някои случаи поставени по време на обстрел от войници, твърдо решени да отдадат почит на светия ден. „За повечето британски войници, немското упортство в почитането на Коледа било шокираща гледка с оглед на пропагандата относно Тевтонското животинство, а пък от своя страна германците отдавна намирали британците, както и французите, за бездушни материалисти, неспособни да оценят духа на коледния фестивал.“ пише Уейнтрауб. „Смятани от французи и британци за езичници – дори диваци – никой не очаквал прагматичните германци да рискуват живота си за всеки един „Tannenbaum“. И въпреки това, когато някои от тях били повалени от вражески огън, саксонците от противниковата (на британците) линия, упорито се изкачвали на парапетите на окопите, за да изправят дръвчетата.“

Сиянието на коледните дръвчета напомня на някои индийски редници за фенерите, които се използват при честването на Хиндуисткия „Фестивал на светлините“. Някои от тях сигурно са озадачени от факта, че трябва да мръзнат, недохранени, изправени пред самотна смърт на хиляди километри от своя дом като войници във война между християнски народи. „Не си мисли, че това е война“, пише един индийски войник на свой роднина. „Това не е война. Това е краят на света.“

Но и от двете страни на братоубийствения конфликт има души, които са решени да запазят поне добрите нрави на християнството дори по време на война. С наближаването на Коледа немските саксонски войски започват да се провикват към британските войници отвъд фронта: „Честита Ви Коледа, Англичани!“

Внезапна поледица замразява цялото бойно поле по време на празника, което всъщност е добре дошло за войските, които дотогава постоянно газят в калчища. Покрай целия Фронт, войници наизлизат от окопите и се запътват един към друг през Ничията земя, първо с лека боязън, но след това с въодушевление. Поздрави и ръкостискания биват разменени и подаръци, получени от семействата вкъщи, биват отворени. Германски сувенири, с които иначе биха могли да се сдобият само след кръвопролития – като стандартните за немската войска pickelhaube каски със шипове, или катарами с надпис Gott mit uns – биват спазарени от англичаните срещу британски дрънкулки. Коледни песни се пеят на немски, английски и френски. Невъоръжени британски и немски офицери се нареждат един до друг и си правят общи снимки в Ничията земя.

На фронта, близо до Ипер, германци и шотландци ловят зайци, които сготвят за празничната коледна трапеза. Може би именно въодушевлението от преследването на зайците вдъхновява някои от войниците да организират футболен мач. Така или иначе на млади, амбициозни мъже – много от които са английски младежи, събрани от футболните игрища – им трябва малко, за да се вдъхновят да организират мач. В редица писма, изпратени от Фронта, намираме свидетелства, че по Коледа 1914 г., немски и английски войски играят футбол по заледената почва на Ничията земя.

Лейтенантът на британската артилерия Джон Ведербърн-Максуел описва случилото се като „вероятно най-необичайното събитие на цялата война – войнишко примире без каквато и да е заповед от офицери и генерали…“

Това не значи, че случилото се бива посрещнато с единодушно одобрение. Тук-таме случайни престрелки през Фронта напомнят на празнуващите, че войната все още продължава. От своята изнесена зад фронтовата линия позиция, „блед войник с изпито лице покрито от гъст, тъмен мустак и вдлъбнати очи“ с презрение наблюдава спонтанния изблик на Коледно другарство. Немският полеви куриер с Австрийско потекло обсипва своите другари, които обменят коледни поздрави с британците, с язвителни коментари. „Подобни неща не трябва да се случват във военно време“, сумти Ефрейтор Адолф Хитлер. „Нямате ли никаква останала немска чест?“

„Реакцията на Хитлер не е провокирана само от патриотични скрупули“, пише Уайнтрауб. „Въпреки че е кръстен Католик, той отхвърля всички изрази на религиозна традиция, докато неговият отряд отбелязва Рождество христово в избата на Месенския манастир.“

Ами ако…?

В свой репортаж за Коледното примирие, публикуван на 2 януари 1915 г., лондонският вестник Daily Mirror споделя, че „евангелието на омразата“ е загубило своята убедителност за войниците, които са се опознали на Фронта.

„Войнишкото сърце рядко таи каквато и да е омраза,“ коментира вестникът. „Войникът отива да се сражава, защото това е работата му. Това, което я предшества – причините за войната, въпроси като как и защо се е стигнало дотам – не го тревожат особено. Той се сражава за своята родина и срещу нейните врагове. Като цяло те трябва да бъдат заклеймени и разкъсани на парчета. Индивидуално той знае, че те не са лоши хора.“

Много британски и немски войници, както и фронтови офицери, гледали един на друг като джендълмени и мъже на честта,“ пише Уайнтрауб. Редовите войници започнали да проумяват, че мъжът от другата страна на пушката не представлява бездушното чудовище, представено в идеологическата пропаганда, а по-скоро уплашен и отчаян да оцелее човек, който повече от всичко иска да може да види семейството си отново. За много от войниците на Фронта тази реалност бива осветлена от сиянието на германските коледни дръвчета.

В споделения символ, който представлява Коледното дръвче – орнамент с езически произход, заимстван от християните преди векове – британски и германски войници откриват „внезапна и забележителна връзка помежду си“, отбелязва след войната британският автор Артър Конан Дойл (в която загива неговият син). „Това бе такава забележителна гледка“, споделя Дойл, „която следва да възбуди горчиви мисли спрямо високопоставените конспиратори срещу мира в света, които в своята луда амбиция принудиха подобни мъже да хванат един друг за врата, вместо за ръце.“

В забележително писмо, публикувано от The Times в Лондон на 4 януари, германски войник казва, че „както показват прекрасните сцени в окопите (по време на Коледа), има малко злонамереност от наша страна, и никаква при много от тези, които са изпратени срещу нас.“ Но това със сигурност не важи за тези, които дирижират войната, „високопоставените конспиратори срещу мира в света.“ Както посочва британският историк Нийл Фъргюсън, глобалните планове на управниците, виновни за войната, изискват „възможно най-много пролята кръв, на възможно най-ниска цена.“

Неформалното примирие се поддържа по време на Коледа и в някои части на фронтовата линия по време на следващия ден (познат като „Боксов ден“ за британските части). Но още преди Нова година войната бива подновена в пълната си злостна ярост и самоубийството на Християнския свят продължава в пълен дух.

Повечето войни са безумни упражнения в масово убийство и ненужно унищожение. Първата световна война обаче е забележителна не само защото е неоправдана война, която лесно е можело да се избегне, но и заради нейната роля в отварянето на портите на ада. Масовият глад и икономическа нищета, които биват нанесени на Германия по време на войната и непосредствено след това раждат Националсоциалистическото (Нацистко) движение. Почти идентична катастрофа сполетява Русия и води до изкачването на Ленин и болшевиките на власт. Бенито Мусолини, социалистически агитатор, в един момент смятан за наследник на Ленин, се изкачва на власт в Италия. Радикални представители на нетолерантния тоталитарен национализъм плъзват из цяла Европа. Семената на бъдещи войни и тероризъм биват дълбоко посяти в Близкия изток.

Какво щеше да стане, ако Коледното примирие от 1914-та се бе задържало? Може би преговори за пълно примирие щяха да бъдат инициирани, предпазвайки Християнския свят от разруха поне за още малко? Няма как да знаем. Съмнително е дали „високопоставените конспиратори срещу мира в света“ щяха да бъдат за дълго осуетени в преследването на своите безумни планове. Но примирието – добре дошъл израз на задруга на фона на симфонията от унищожение – илюстрира вековната истина за естеството на човешката душа, така както е изваяна от Създателя.

Разсъждавайки над Коледното примирие, Шотландският историк Роланд Уотсън пише: „Държавата крещи заповедите ‘Убивай! Коли! Завладявай!’, но по-дълбок инстинкт в съзнанието на индивида не му позволява толкова лекомислено да прониже с куршум някой, който не му е сторил никакво зло, и по-скоро го кара да се запита заедно с него, ‘Какво правя тук?’“

За трагично кратко време, Духът на Принца на мира заглушава убийствените прищевки на Държавата.

Уилям Григс

Публикацията на английски:
https://freedominourtime.blogspot.com/2009/12/truce-of-god.html

Споделете:

Един коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.