Ваксините – какво не знаем за тях

Информацията има висока стойност, особено що се отнася до здравето. У нас ваксините са наложени със закон, но реалната информация за тях е нищожно малка. Право на всеки гражданин е да има възможността да вземе инфомриран избор що се касае до здравето му. Всички сме чували мантрата относно спасителната мисия на ваксините, но както винаги монетата има две страни. За да научим повече се обърнах към доктор Румен Стойчев.

Гледната точка на д-р Румен Стойчев:

Предпочитам да гледам на себе си като на хомеопат с висше медицинско образование. Имам магистърски степени по хомеопатия и медицина. Като конвенционален лекар работих 12 години, след което още толкова – като практикуващ класически хомеопат. Важна и не по-малко вдъхновяваща част от ангажиментите ми е работата по издаването на книги за хомеопатия и такива, описващи в по-общ план правилния подход към здравето, болестите и лекуването чрез издателство „ХомеоХелп”.

Какво ви накара да отречете ваксините?

Не бих се изразил точно така. Простото отричане на каквото и да било не носи нищо конструктивно в себе си. Според мен, когато подхождаме към ваксините като медицинска практика, първо трябва да отделим медицинския от юридическия аспект на проблема. Във връзка с медицинския аспект аз държа да е ясно, че медицинската общност няма еднозначно отношение към ваксинирането като процедура. Факт е, обаче, че мнозина лекари съвсем осъзнато не ваксинират децата си, както и че мнозина лекари не изнудват родителите да ваксинират децата си. Факт е, в крайна сметка, че мнозина лекари не се притесняват открито да изразяват дълбоките си резерви, меко казано, срещу ваксинирането. Говорейки за юридическия аспект на ваксинирането, имам предвид неговата задължителност. Съществува чисто научен спор по въпроса дали ваксините са по-скоро полезни или по-скоро вредни. Докато този спор е в ход, законодателят не бива да взема страна в него, още по-малко да закрепва мнението си със закон. Ако в чисто медицински аспект по въпроса за ваксинациите скоро не се очертава постигане на консенсус, то в юридически план съществуват всички предпоставки за наличие на такъв. Докато съществуват нормативи, задължаващи родителите да ваксинират децата си и такива, на база на които родители биват финансово санкционирани за своето решение, правата на индивида са грубо нарушени. Разбира се, върху оформянето на личното ми отношение влияят ежедневно и чисто практични фактори. Когато един лекар види дори само едно увредено от ваксини дете, това е тежък трус за него – като лекар, като човек, като родител. А сега си представете, че виждате това десетки или стотици пъти. Слава Богу, в повечето случаи увредените от ваксини деца все пак са лечими, макар и много трудно. При тях хомеопатията успява да възстанови първоначалното им състояние на здраве. Но никак не са малко и децата, при които уврежданията са необратими. Колко деца със синдром на Уест, с разстройство от аутистичния спектър или с тежки поведенчески разстройства трябва да видите, за да си кажете, че „тук има нещо много гнило”?

Мит ли е, че много от опасните болести са свити до минимум чрез ваксиниране?

Да, това си е мит, откъдето и да го погледнем. Огромен брой проучвания потвърждават без капка съмнение, че най-същественият спад в заболеваемостта от която и да било инфекциозна болест е бил регистриран преди въвеждането на ваксината срещу нея. Това е исторически и математически факт.

Например, от 1923 до 1953 година, когато започват масовите ваксинации с убитата ваксина на Salk, смъртността от полиомиелит в САЩ вече е намаляла с 47%, а в Англия – с 55%. Тенденцията за намаляване на смъртността продължава и след това, но с по-бавни темпове. Съвсем очевидно е, че масовата ваксинация по никакъв начин не може да се смята за единствена, още по-малко за основна причина за ограничаване на полиомиелита. Подробна информация по въпроса може да се намери тук.

В Англия ваксината срещу дифтерия е въведена през 1940 година, но масовото ваксиниране започва едва през 1945-46 година. Смъртността от дифтерия в тази държава е спаднала от 34 на 100 000 деца през 1901 до 2 на 100 000 през 1941 г. От края на ХIХ век до средата на ХХ век смъртността от коклюш е на¬маляла с 90% в САЩ, Англия и Швеция. В средата на ХХ век, когато се появява ваксината срещу коклюш, само едно от децата, заболели от тази болест във Великобритания е умирало. (Александър Коток, «Ваксините – Въпроси и отговори за мислещи родители» Идентични са графиките на заболеваемостта и смъртността при всички други инфекциозни болести.

Няма да се разпростирам много, но съществуват достоверни данни, че през последните десетилетия у все повече заболели от полиомиелит се открива не див, а ваксинален щам на вируса. Това означава, че ваксинацията не само не понижава заболеваемостта, а напротив – подържа я.

Как се минимизираха случаите на едра шарка, не стана ли чрез ваксиниране?

Не аз, историята отговаря с „Не” на този въпрос. Между другото, историята на ваксинацията срещу едра шарка е класическа инсинуация и е пълна с шумни провали, което е доста показателно. Информацията за тези провали е напълно достъпна за всички, трябва само да бъде прочетена. Въпросната история беше прекрасно преразказана от д-р Александър Коток на нашия Първи Семинар по Хомеопатия за Майки, провел се в Добрич през април. Лекцията на д-р Коток на този семинар е изключително важна в много направления, ето защо ХомеоХелп я издаде на ДВД.

И като споменах факти, ето няколко от най-демонстративните. Най-тежката в историята паневропейска епидемия през 1871-72 поразила европейските страни с най-висок ваксинационен „обхват” – Англия, Италия, Германия. От друга страна, в страни, в които въобще не е имало задължителни ваксини против едра шарка през цялата им история или са я имали в течение на много малко време (Австралия, Швейцария), хората почти не страдали от тази болест. Известен е примерът с английският град Лестър, в който след епидемията през 1871-72 година гражданите, в нарушение на тогавашните закони, решили да се откажат от ваксините в полза на санитарнохигиенен контрол. Лестър останал най-малко „ваксинираният” английски град, славещ се и с най-ниската заболеваемост от вариола.

Още един много показателен епизод, разказан ни отново от д-р Коток. След като посетил Индия, граф Морли съобщава пред Камарата на общините в Англия, че през периода 1877-1906 в Индия са регистрирани 3 344 325 смъртни случаи от вариола, освен това всички починали вероятно са били ваксинирани, тъй като ваксината била задължителна по закон. От друга страна, по думите на графа, във всяка част на Индия, където се прекратявали ваксините и се въвеждали строги санитарни мерки, вариолата веднага изчезвала и това правило нямало изключения.

А полиомиелита?

Истината е, че циркулиращите ваксинационни полиовируси избутват „дивите” полиовируси. И ако циркулиращите ваксинационни полиовируси бяха «добрите», щеше да е чудесно. Само че не е така. Основният проблем е в това, че на полиовирусите е присъща голяма из¬менчивост. Малка мутация – и „съвършено безопасната ваксина” става смъртоносна. Епидемия от полиомиелит, предизвикани от мутирал полиомиелитен вирус, са регистрирани през 1988 година в Египет, през 2000 година на карибския остров Еспаньола, ако трябва да се огранича само с няколко. Дори съществува специална диагноза за тази болест – ваксинационно-асоцииран паралитичен полиомиелит (ВАПП). В Русия всяка година се регистрират от 8 до 16 случая на ВАПП при деца на възраст до 14 години, които са били ваксинирани скоро с жива полиоваксина или са били в контакт с ваксинирани.

Вирусите са инактивирани, кое в съдържанието на ваксините е притеснително и опасно?

Първата и най-опасна съставка на всички ваксини са самите бактерии и вируси. Както и да са преработени, те не могат да загубят качествата си на дразнител за имунната система. И ако приемем, че във вида, в който присъстват във ваксините бактериите, вирусите, токсините или остатъци от тях наистина могат да предизвикват образуване на антитела, много по-важна последица, която не бива да се забравя е, че много от тези активни агенти вече са във вид, в който стават неуловими за имунната система при първата й среща с тях. Те, така да се кажа, успяват да измамят и да заобиколят стражевите ни постове, навлизат в организма и след време техни белтъчни молекули вече стават част от тъкани на организма. И когато в един момент имунната система ги разпознае като чуждородни белтъци, тя атакува цялата тъкан. Така се поставя началото на автоимунни болести, пред които съвременната медицина си остава, за жалост, безпомощна.

И на второ място, което в никакъв случай не означава, че са по-малко опасни, идват ужасните токсични вещества, съдържащи се във ваксините. Някои от тях се използват като консерванти, други са остатъци от химикали, използвани в процеса на производство на ваксината, но всички те действат токсично и това не може да бъде отречено. Например, алуминий се съдържа във ваксините Diftet, Engerix, Euvax, Imovax, Pentaxim, Prevenar, Priorix, Tetadif, Tetraxim. Живак се съдържа в Diftet и Euvax. Формалдехид се съдържа в Imovax, Pentaxim, Tetraxim. В Priorix има следи от неомицин.

До какво водят токсичните съставки във ваксините?

Алуминият е тежка невротоксична отрова. Той понижава интелектуалния капацитет и способността за обучаване. Има данни, че алуминият предизвиква свръхактивиране на глиалните клетки на мозъка, което може да доведе до освобождаване на големи количества глутамат и хинолинова киселина, действащи разрушително на мозъка. Отлаганията на алуминий могат да станат причина, например, за хронични заболявания на мускулите (миалгии), които се поддават много трудно на лечение и е възможно да играят роля в развитието на множествена склероза. Oсвен непосредственото токсично влияние върху нервната система, алуминият може да играе важна роля при развитието на хронични автоимунни болести. Живачното съединение мертиолат (натриев етил-живачен салицилат) прониква през кръвно-мозъчната и плацентарната бариера, което води до високо съдържание на живак в тъканите, включително мозъка. Влиянието на живака върху мозъчните клетки предизвиква в тях промени, които се проявяват с картините на деменция и болест на Алцхаймер.Все по-основателни са предположенията, че именно живакът е и една от причините за развитието на разстройства от аутистичния спектър. Неотдавна чрез изследвания беше демонстрирана синергичната токсичност на живака и алуминия, т.е. взаимно усилване на токсичните им ефекти. Присъствието на алуминий рязко увеличава количеството на умрелите нервни клетки под въздействието на тимеросал (друга живачна сол, използвана във ваксините като консервант). Формалдехидът е достатъчно популярен. Той е всичко друго, но не и нещо, от което организмът на децата ни има нужда.

Колко и какви количества токсични вещества всъщност приема бебето до първата си годинка чрез ваксини?

Трудно ми е дам абсолютно точен и изчерпателен отговор на този въпрос, доколкото аз съм практикуващ хомеопат, а не изследовател.
Но по данни от световната мрежа още в първия ден от живота си мъничкото новородено получава 250 микрограма алуминий с ваксината срещу хепатит В. До навършването на 2 месеца в неговия организъм се вкарват общо от 295 до 1225 мкг алуминий в зависимост от това колко ваксини реално са му направени. Това при положение, че като токсична доза на алуминия се сочи 10-30 мкг.

Бих искал да обърна внимание върху един, според мен, многозначителен факт. При цялата мощ на медицинската наука, на практика няма проведени изследвания какви са токсичните дози на алуминий и живак за малките деца. Поне на мен тази липса никак не ми изглежда случайна.

Говори се много за връзката между ваксините и аутизма, а едно престижно медицинско издание в САЩ излезе наскоро с изследване в тази насока.

Това далеч не е единствената и дори не е най-силната публикация в тази връзка. Данни за причинно-следствена връзка между ваксините и аутизма има в изобилие. Като се има предвид незрялостта на кръвно-мозъчната бариера при дечицата на възраст до 1 година – а това е годината, през която те са буквално бомбардирани с ваксини – никак не е трудно да се приеме, че всички токсини, съдържащи се във ваксините, проникват директно в мозъка. И не само токсините. Полиомиелитните вируси, вкарвани в организма на двумесечното бебе с първия прием на Pentaxim, могат напълно безпрепятствено да достигнат до мозъка. И го правят. Дали само имунитет създават там?

И сега си представете следните ситуации:

– 5-месечно бебе се развива прекрасно. Поставя му се Pentaxim и след 10 дни до започва да прави големи епилептични припадъци. Интелектуалното му развитие се връща на нивото от преди 4 месеца. То спира да си играе, спира да се усмихва. След месец му е поставена диагноза синдром на West. Скенерът показва тежка атрофия на мозъчната кора.
– 3-месечно бебе все още не си повдига главичката, когато лежи по корем. Въпреки това му се прави Pentaxim. Веднага след нея става унесено, постоянно спи, хленчи, вдига температура 38.2. Лекарят, поставил ваксината, насочва майката към невролог.
– Дете на 13 месеца се развива проблемно. Въпреки това го имунизират редовно и на 13-ия месец му поставят Priorix. Незабавно започва тежък регрес в развитието на детето. След няколко месеца вече му е поставена диагноза аутизъм.

Това са мои случаи. За мен не е трудно да събера две и две. Но във всички тези случаи педиатрите отсъждат: 1. Няма връзка с ваксината. 2. Не знам какво му е на детето, но се надявам да му мине. 3. Дори и да не му мине, да знаете, че не е от ваксината.

Предложете ми какво друго мнение да си съставя, освен че ваксините са причина за тези ужасии.

Знаем, че при нараняване се прилага тетаничен анатоксин, а за неваксинирани и противотетаничен серум, какви са алтернативите?

Опасността от заразяване с тетанус, макар и различна от нула, е силно, силно преувеличена. Малката хирургия и хомеопатията предлагат отлична алтернатива на ваксинацията срещу тетанус, тетаничния анатоксин и противотетаничния серум. Щателна първична обработка на раната, изключваща развитието на анаеробни микроорганизми и едно от хомеопатичните лекарства Arnica, Hypericum и Ledum – което е най-показано при конкретния пострадал – могат да сведат риска от развитие на тетанус до нула.

Как стои въпросът със задължителния характер на ваксините в Европа?

В много от напредналите държави ваксинирането е с препоръчителен характер. В някои броят на задължителните ваксини е силно ограничен.
Ето какво четем в сайта http://svobodenizbor.bg:
„Държави, в които плановите имунизации не са задължителни: Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия. Държави със задължителни планови имунизации: Чехия, Унгария, Полша, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Малта. В Белгия е задължителна само ваксината против полиомиелит, във Франция – тeзи срещу дифтерия и тетанус и полиомиелит.”

Какво бихте искали да кажете в заключение?

Много се надявам читателите ви да разберат, че по-особеното ми мнение произтича от простия факт, че аз практикувам хомеопатия, единствено защото тя ми дава възможност да бъда максимално близо до Хипократовата клетва с нейния основен постулат „Първо – Не вреди!” Човечеството е съществувало преди появата на фармацевтичната индустрия и се надявам да просъществува и след нейния упадък. Аз съм се родил човек, после съм станал лекар. Избирам да съм по-близо до хората, отколкото до фармацевтиката, която за жалост узурпира все по-агресивно медицината като наука. А хомеопатията ми помогна да разбера защо всъщност съм станал лекар. Това е всичко. И още нещо – здравето на децата е ангажимент на родителите. Никой родител не може – каквито и оправдания да си намира – да прехвърли тази отговорност върху друг, включително и върху лекарите. Защото когато едно дете заболее от хронична болест, лекарите идват и си отиват, но детето и неговата болка остават при родителите. А във все по-силно комерсиализиращия се свят грижата за децата изисква много повече информираност и много по-сериозен подход към отговорността ни на родители.

Източник: http://www.moetodete.bg/razvitie/vaksinite-kakvo-ne-znaem-za-tyah.html

Споделете: