Образованието и разрушаването на ума

Когато решението е по-лошо от проблема

Има ли държави в Съюза, които позволяват на обществените училища да се откажат от преподаването на секс уроци за деца? Разбира се, може да се даде контра аргумент, че преди време в държавата е имало по-отговорни родители и родителите са били обикновено двама, но случаят вече не бил такъв. Ето защо домашното образование за секса не било добро. Следователно, училищата трябвало да осигуряват това, което липсва.

В противен случай подрастващите нямало да знаят за БПП, бременност, контрацепция и пр.

През последните 40 и няколко години училищните системи под патронажа на държавата разшириха ролята си. Като се позовават на „дълг“, тези институции правят програма след програма за образоване на децата относно всичко — като се почне от алуминиевите кенчета и се стигне до сношенията с животни.

Защото това е „правилно“ и „важно“, а имало и „дълг“.

В превод: външни групи с техните потайни планове се инфилтрират в училищата.

Ако бях обсебен от мисълта, че на Луната живеят четирикраки изчадия, и имах достатъчно пари и подкрепа от политическите и медийните среди, бих могъл да въведа Лунна изчадология, като една от дисциплините в обществените училища. Ако бях Бил Гейтс, щях да натискам за вкарването на повече компютри в училищата, макар да няма убедителни доказателства, че компютрите повишават грамотността.

Ходих на училище през 1940-те и 50-те

По онова време акцентите бяха прости. Учиш се да четеш, да пишеш и да смяташ. Учебниците често бяха стари и износени. Нямаше визуални помагала. Планът за всеки клас беше от типа стъпка-по-стъпка. Научаваш нещо ново, разглеждаш го от много страни, взимаш изпит, учиш следващото нещо, разискваш го, и пак изпит.

Това работеше. Липсваше му блясък, но работеше, защото огромното мнозинство от хората не могат да се научат да четат, да пишат и да смятат по какъвто и да било друг начин. Не можеш да прехвърчиш над тези дисциплини с широк размах или с някакъв особен личен подход. Тук помага само ровенето в пръстта, шепа след шепа.

Някои хора биха го нарекли роботизирано образование. Не мисля така. То просто прави това, което е необходимо. Освен ако четенето, писането и смятането вече не се разглеждат като важни. В такъв случай явно имате чисто нова идея какво представлява образованието.

Ако в класната стая се занимавате с инициативи, които уж ще спасят света или ще революционизират обществото, или пък щели да изградят толерантност, или пък ще угаждат на децата, които не искат да учат, тогава отнемате часове от основната идея и от приложението на наученото.

Когато аз ходех на училище, можеха да се подберат по-добри теми по история и естествени науки, но като цяло учителите се справяха добре.

Днес живеем в различен свят

Изхожда се от предпоставката, че децата били изостанали и трябвало да наваксат по отношение на морала, състраданието, секса, зелените идеологии, надеждата, конкурентоспособността, религията, световните проблеми… И то на възраст 5, 8, 12, 14 години.

И в голямата си част това „ново образование“ е за печалбарство — в полза на книгоиздатели, министерски теоретици, държавни инспектори, партийни функционери, които принадлежат към определени групи, искащи да се наложат, докато имат власт.

Бих казал, че всичко това е помия. И вярвам, че всеки, който се допита до резултатите от тестовете и изследванията върху сегашната грамотност, ще е склонен да се съгласи.

Образованието си отива

Неколцина проницателни автори отбелязват, че преди около 80 години цялата основа на началното образование е била умишлено променена, за да създава черноработници за едно строго контролирано общество на бъдещето. С цялото ми уважение, мисля, че нещата са даже по-зле. Защото днес училищата бълват деца, които са объркани, полуграмотни, обезличени и откъснати от реалността.

Тези деца не са андроиди, готови да работят на някаква въображаема поточна линия. Те са просто изгубени. Те са изпълнени със самочувствие без покритие. Те са консуматори, търсещи вълшебен кредит, който ще им позволи да си купят пропуск към щастието. Те са тъпкани със захар и други химикали, които правят късо съединение в мозъчните им синапси. Те не просто имат отвращение към работата, ами личните им чувства са притъпени.

Логика? Въображение? — Никога не са ги чували.

Когато бях ученик, почти нямаше проблеми в класната стая. Всяко от училищата, в които съм бил, се посещаваше от икономически, социално, расово, религиозно различни деца. Не се налагаше да търсим разнообразие. Имахме го.

Сравнително малобройните хлапета, които бяха извън контрол и не се вписваха в никакви норми за дисциплина, бяха отделяни заедно в отделни класове. Учителите се оправяха с тях. Днешните обществени училища нямат смелостта да кажат:

„Виж сега, ако си тук да учиш, добре си дошъл. В противен случай — вън. Сбогом.“

Ако се нуждаем от метални детектори на училищните входове, значи отдавна сме му изпуснали края. Никой не заслужава да пребивава в такава среда.

Проблемът с насилниците?

Той вече е индустрия. Учени издават доклади и книги за това, а разни комисии са готови да правят собствени проучвания и да дават препоръки. Всичко това е скупчване на тумори върху ръководството на образованието.

Имаше време, когато насилниците не бяха допускани до училищата. Ако насилник си покажеше рогата и отказваше да се поправи, биваше изключен. Точка по въпроса. Никой не е умувал защо някой е насилник. Просто го разкарваха. Докато той беше наоколо, не можеше да се учи.

Ами „бандите в училищата“? Съжалявам, но няма банди в училищата. Има училища в бандите — това е положението, когато група хлапета с престъпни наклонности обитават класните стаи и коридорите. Ако не можете да ги изключите на групи, предайте се. И затворете това място.

Ако искате да превърнете училищата в целодневни ясли и детски градини, ваша си работа. Опитайте да намерите средства за тях. Плащайте на охранители, медицински сестри и полицаи, за да ги обезпечите. Оградете ги с бодлива тел и инсталирайте тези метални детектори.

Или пък, ако училищата наистина са закусвални, управлявайте ги адекватно. Безплатно хапване — децата да идват по обяд, да ядат и да си вървят.

Ако мислите, че децата от различни религии имат право да се разпореждат в класните стаи и да правят групови молитви, наречете го държавно-спонсорирана религия. Наемете си зала някъде и направете отделен график за християните, юдеите, мюсюлманите, будистите, индусите и зороастрийците.

„Ама има деца, които са невероятни футболисти. Те получават много слаби оценки на академичните тестове, но се нуждаем от тях в отбора.“

Не е вярно. Направете си собствен отбор. Измислете му име. Съберете пари за екипировка и треньори. Образувайте лига. Ако тези деца искат да останат в училище — което е съвсем отделен въпрос, — ще трябва да се научат как да изкарват истински оценки.

А онова старо правило, според което децата трябвало да преминават в следващия клас, независимо колко зле се представят? Да им даваш диплома за средно образование даже тогава, когато не могат да четат и като четвъртокласници? Защото трябвало да се чувстват добре? Защото по някакъв начин това щяло да им помогне после да си намерят пътя в живота?

Измислете нов тип училище за тях и го направете отделно. Доведете лектори. Ако след усърден опит това се провали, преподавайте търговия. Някои от тези хлапета ще печелят повече пари като търговци, отколкото като дипломирани икономисти от Харвард.

Всичко изброено дотук, впрочем, е добър аргумент в полза на домашното образование. Освен ако самите родители не са били изостанали в училище и са зле подготвени с четенето, писането и аритметиката.

Та проблемът не е в шаблонното образование

Проблемът е, че това изобщо не е образование.

И сега, разбира се, можем да засегнем тази „реформа в образованието“, при която държавата става мама и татко на всеки. „Защото ги е грижа.“ Защото те имат нужда от тази „грижа“, за да получат пари от бюджета. Защото в противен случай ще са безполезни.

А това ни подсеща за програмата, която иска да превърне всеки на планетата във вечен пациент на един вечен лекар. Този план се разгръща заради схващането, че, когато някой е със статут на пациент, това означава, че е по-лесно контролиран.

„Да, ние трябва да ви контролираме за ваше собствено добро, защото ни е грижа.“

Не, те искат контрол, защото искат контрол.

Автор: Джон Рапопорт

Превод: Иван Стаменов

Публикувано на български в: От извора

Коментари на Иван Стаменов към публиацията:

А защо трябва да има оценки? Защо трябва да оценяваме един отличен футболист като слаб математик, или пък един отличен математик като слаб футболист? По каква логика футболистът трябва да е отличен математик, а математикът да е добър и на стадиона?!

Тук определено не съм съгласен с автора. Напълно подкрепям идеята, че децата трябва да напредват в един и същ клас и по възможност с едни и същи учители. Не виждам нищо градивно и доказано ефективно в практиката ученици да повтарят класове. Идеята на образованието е да култивира възможно най-много от добрите черти и да преобразува възможно най-много от отрицателните. Ако това се постигне, ще е постигната програма максимум. Всичко друго са сухи теории и вярвания в чудеса.

Проблемът с „изобщо не е образование“ се дължи именно на шаблонното образование, спускано от държавни бюрократи, които не се занимават непосредствено с образование.

Споделете: