Съвременните училища – затвор и насилие спрямо дечицата

Аз съм ученик. Вдигат ме преди изгрев. На училище пристигам преди родителите ми да стигнат до работното си място и си тръгвам, след като те са си тръгнали и често се прибирам след залез. Не пия кафе за разсънване. Възрастните си имат ергономични офис столове, а аз твърд нар, който деля с още един ученик. Получавам много по-често суха храна, отколкото сготвена. А когато е топла – не си я избирам. Нито каква, нито колко.

В нашата стая сме двадесет и пет човека на площ от тридесет и пет квадратни метра.Всеки от нас има на разположение около 1, 2 квадратни метра, за да преживее десет от четиринадесетте си часа ден. Често някой неволно събаря вещите ми. Имаме си общ възрастен. И него си делим между всичките двадесет и пет души. Така учителят има време за мен най-много 10 минути на ден (но това, ако правя бели, иначе не чувам името си с дни). Възпитавам се сам, докато гледам белите на лошите ученици.

Личното ми време за девет часа и половина е не повече от два часа, в което не мога да си избера стая, място или положение на тялото. Просто през това време не съм длъжен да мълча и да стоя неподвижно.

Дали съм агресивен? Не знам, но съм уморен. Уморен съм от възрастните и техните правила. Тези правила са ми твърде тежки за спазване. И съм самотен. И съм объркан, не разбирам.

Когато съм дете искам да имам майка до себе си. И свой дом. Поне толкова. И топла храна по мой избор. Много ли е?

Иван Маджаров

Споделете: